fbpx

ОТ КЪДЕ ИДВАТ УБЕЖДЕНИЯТА И КАК СЕ ОТРАЗЯВАТ ВЪРХУ НАС

0 Comments

Ограничаващи вярванияКакво е усещането да разбереш, че повечето от онова, което вярваш за себе си и своите ограничения е базирано на една илюзия, формирана от идеи, които управляват ума? Голяма част от нашето разбиране за това кои наистина сме, е функция на убежденията ни, които са еднакво верни и неверни, когато за първи път сме изложени на тях. Всеки човек притежава подсъзнателна способност да се придвижва към осъзнаването на своите вярвания. И това се случва най-често в два случая – или когато сме се сблъскали с проблем/казус/ситуация или когато сме се придвижили в посока на постигане на възнамерена цел по различен от обичайния начи.

Онова, което ни подкрепя или спира, е нашето убеждение до колко можем или не да се приближим с още една крачка към успеха. Така нашите разбирания се превръщат в най-големият ни помощник или в най-строгият ни тъмничар. Убежденията са правилата, по които ние живеем своя живот. До колко те ще са вдъхновяващи, насърчаващи, освобождаващи и подхранващи, зависи от нашата осъзната способност да вярваме и правим онова, за което говорим и се представяме, че сме. И обратното – всеки път, когато имаме увереност, че не сме способни, нашите цели се превръщат в невъзможни и ние си слагаме оковите на ограниченията.

При справка с българския тълковен речник, веднага можем да разберем безкрайния потенциал, с който разполагаме ако само за няколко минути на ден се оттеглим навътре в себе си и се запитаме „От къде идват днес моите убеждения, които ме карат да се чувствам добре? А зле? И какво ако изляза от тях и си позволя да видя и другата страна на монетата?”

Убеждения:

  1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност.

  2. Възгледи, идеи, разбирания, вярвания.

Ние сме тези, които избираме от къде да почерпим опит и идеи. Ние сме тези, които имаме възможност да променим или не своите вярвания. Колкото е лесно когато сме деца, толкова по-сложно става докато растем. И според мен има четири   причини, според които ние се държим все едно, че нашите разбирания са истина:

  • мислите, които допускаме и поддържаме в ума си;

  • волята ни да предприемем промяна в правилата на играта, наречена „Животът на уникалния човек Х”;

  • реакциата на заобикалящата ни среда и други хора и същества, с които влизаме в контакт.

  • нашият предшестващ опит и емоциите, които са ни владели до и след постигане или не на резултата;

Ако си представим, че нашият ум е искрящо чиста вода от планински извор, нека се спуснем по течението му. Докато преминава през планината и малките селца, водата все още до някъде е чиста. Този етап отговаря на нашето детство и на едно идеално юношество.

Какво се случва с нас и нашият ум докато растем? Нашите родители, семейство, учители, връстници и приятели се грижат да си набавим житейски опит. В повечето случаи посъзнателно те ни вменяват тяхната версия за живота, загрижени за нашето физическо оцеляване и адаптиране в социума. Има и случаи на съзнателно изливане на техните води на мислите и преживенчески опитности. А как функционира човешкият ни ум? Съгласно информацията от Noble Manhattan Life Coaching – Distance Learning Course /NMLCDLC/ Module Six – Beliefs, нашият подсъзнателен ум е абсолютно неосъждащ и приема без въпроси вярванията, които се формират на съзнателно ниво и след това ги складира в нашия ум. Точно както в подреден кабинет със заключени шафове с папки информация от възприети думи, фрази, емоции, чувства, поведение, реакции, които формират нашите убеждения. И така всеки път когато имаме постъпваща към нас информация, ние се обръщаме към някой шкаф, отваряме папката с информация и реагираме както обикновено. Кога за последно наблюдавахте как се възпитават деца? А спомняте ли си какво дете бяхте? Аз си припомних. Първо с доверие приемах всичко, което моите родителите ми казваха за живота, за мен самата за чиста монета. И вярвах, че аз съм това, в което те ме възпитаваха. С много любов и грижа разбира се, за което съм им благодарна. Те са смятали, че това е най-доброто за мен(както и всеки родител за неговото дете), поради простата причина, че те самите така са били отглеждани и възпитавани. Техните възгледи и разбирания са били адекватни към техния житейски опит и идеи за света, за средата в която сме живели също. Ограничаващи или разгръщащи са били те? Следвайки реката на живота в някои случаи са били вярвания, които са ме спирали да откривам и изследвам непознати сфери от света и моите способности, създавали са в мен самоограничения, колебания, зацикляне в коловоза на едностранчивото мислене: „за да успееш трябва да завършиш техническо образование”, „бавноподвижна си”, „това не ти се отдава”. От сегашна гледна точка това се оказа полезно, защото именно на тези случаи дължа срещата ми с разкриващата сила на коучинга. Имало е и събития и отговори, които са довели до разгръщане на моя потенциал като изходна реакция: „ти си отличен литератор” „пишеш и говориш гладко и забележително”, „имаш развито въображение”, „имаш дарба за артист и философ”, „упорита си и постигаш целите си”. Как се справяме с ограничаващите вярвания?

„Разбирането, че ние сме човешки същества, а не човешки действия, е полезно”, NMLCDLC

Какво ни спира да пробваме различни неща? Какво повлиява на нашето отношение или поведение?

Да се върнем към спускането по течението на водата на нашия ум. Навлизайки в младежките години, можем да направим аналогия с преминаването през големи градове и изливането на токсини. В университетите ни бомбандират с остаряла(в повечето случаи) информация, която държат да заучаваме и възпроизвеждаме без въпроси. От медиите ни заливат с новини и продукции, които ни налагат определен модел на реакции и стимулират познати и търсени поведения.

За удобство се концентрираме в два основни типа вярвания, които се формират като резултат – ограничаващи и разширяващи. И в двата случая тези наши вярвания се преобразуват в самоизпълняващи се пророчества. В коучинг процесът е изключително важно да познаваме силата на убежденията, която ни помага да подкрепяме клиентите в идентифицирането на техните, докато проверяваме къде са те спрямо техния интерес. Това от своя страна води до осъзнаването и поемането на отговорност за действията. Ограничаващите вярвания спират нашия потенциал да се разгърне в пълнота. Според NMLCDLC данните към 2000та година сочат, че над 56 000 мисли на ден преминават през умът ни и 70% от тях са негативни! Тъй като мозъкът ни е устроен, така че информационните импулси, които приемаме чрез шестте си сетива, преминават по пътя на най-малкото съпротивление по познати „магистрали” между нашите дендрити*(виж wikipedia.org), на изхода като реакция ние проявяваме склонност към повтаряемо поведение, емоция, чувство или мисъл. Като елиминираме или подменим негативните мисли с положителни, ще заставим негативният път да спре да се самоподдържа. Това можем да го постигнем чрез разговор със себе си – самостоятелно или с външна подкрепа(най-добре е коучинг, защото чрез него ние имаме гарантирано приучаване към самоотговорност и самоконтрол според нашите цели и способности към даден момент)

„Ние не можем да променим събитията – те просто ще случват – но ние можем да повлияем на следствието от събитието като контролираме реакцията си на него.”, NMLCDLC

 Как повлияваме убежденията сиКак можем да повлияваме на резултатите? Има много начини и всички те са ориентирани към самонаблюдение какви мисли поддържаме в ума си, как те влияят на нашето поведение и какви навици определят ежедневието ни. Всички тези параметри дефинират доколко сме удовлетворени от живота, който живеем и какво още бихме искали да постигнем. Една от добрите дълготрайни и предизвикваща промяна практики, според NMLCDLC, е да започнем стъпка по стъпка по йерархията надолу:

  1. знанието и образованието

  2. парадигмата

  3. личните вярвания

  4. отношението

  5. чувствата

  6. действията

  7. резултатите

Какво избираме – живот в ограничение или постигане на цели, успехи и удовлетворение?

Докато преминаваме напред през градове и градчета, водата на нашия ум се замърсява все повече. Тя вече въобще не е онази бистра и искряща, но все още е годна за пиене, особено след преваряване или филтриране. Отпадъците си имат техен „език” и можем да ги разпознаем по типичното мислене от типа:

„Знаех си аз, че така ще стане.” „На мен все така ми се случва.” „Никога не мога да го направя правилно.”

А кое влиза в роля на нагревател-изпарител или филтър? Това е подмяната им, като за целта най-лесно можем да станем по-осъзнати за всеки път когато успеем в нещо (все пак животът е като синусоида със своите пикове и спадове!) и да започнем да се окуражаваме с положителен разговор със себе си и поощрения.

„Чакай малко, какво правиш? Нима отново искаш да те боли? Да страдаш? Да ти е тъжно? Това не може да се случва отново!” „Това не се отнася за мен.” Ще бъда малко по-добър следващия път.” „Знаех си, че мога да го направя!” „Аз съм толкова добър!” „Мога да го направя отново!”

Такъв тип разговор със себе си е от изключително важно значение за мен и като коуч. Само когато аз съм в баланс, мога да асистирам на моите клиенти като ги слушам интуитивно, за да се справят с техните различни убеждения.

Светът, през който преминава нашата реката на нашия ум е един и същевременно толкова различен за всеки. Той не е предварително предопределен по външни условия и обстоятелства. Ние чрез нашите чести мисли, определящи убежденията ни, които се превръщат в навици, можем да променяме коритото, по което реката тече. Това се случва като ставаме по-осъзнати за нашите вярвания. Те са породени от това, в което на подсъзнателно ниво сме складирали картини на онова, в което вярваме, че сме. И ако изберем да функционираме като пълноценна система, ще започнем да разбираме напълно, че каквото правим, начинът по който го правим и поради каква причина го правим, подрежда една нова галерия от добри картини. И по какъв начин нашите убеждения се отразяват на поведението ни от тук нататък?

„От тук нататък повече не хленча, не отлагам и не се нуждая от нищо. От този момент заявявам, че съм свободен от всякакви ограничения и въображаеми граници.Уолт Уитман, американски поет

На съзнателно ниво ние филтрираме своята реалност на база лични вярвания. Разбирането на взаимодействието между съзнание и подсъзнание е ключ. Променяйки как съзнателният ни ум интерпретира входящата информация от сетивата ни, ние въздействаме на мислите, емоциите и картините, които избираме да приемем. Докато сме нащрек за този прощес, в живота ни, ще се променят и мислите, които складираме в подсъзнанието си. Така избирайки позитивната, конструктивната, стимулиращата нагласа, ние изграждаме убеждения, че заслужаваме най-доброто от всичко и това е онова, което ще си вземем обратно.

Този, който е заобиколен от факти и не си позволява никаква изненада, никакъв проблясък на интуицията, никакви велики хипотези, никакъв риск, се намира в заключена килия. Дори невежеството не запечатва ума така здраво.Алберт Анйнщайн, немски физик

В ролята ми на коуч се срещам често с хора с редица ограничаващи вярвания, които не осъзнават, че ги имат. Тези рестриктивни вярвания се отразяват върху техните отношения, чувства и емоции и диктуват техното поведение и представяне. Известно е, че ограничаващите убеждения са и токсични. Аз самата дори имах случай докато бях студентка в Техническия Университет, в който си казвах, че не съм подготвена за даден изпит и не заслужавам да го взема. Резултатът беше ясен – явих се на поправителен. При същите знания, без допълнително усилие, но само с вярата ми, че знам всичко от учебния материал и съм най-добрата, само след две седмици аз бях оценена с отличие!

Има случаи, в които студенти-лекари вярват, че са болни само като си поставят диагноза докато учат и придобиват симптомите на болестта. Интересен факт е, че не само при тях се получава тази игра между съзнание-подсъзнание-поведение!

Каквото вярваме поражда и съответното му. Ролята ми на коуч е да се интересувам доколко това е подходящо в конкретен процес.

Как можем да предизвикаме ограничаващите убеждения?

Като начало оставайки в личен баланс и слушайки интуитивно своя клиент, мога да идентифицирам някои от най-често срещаните ограничаващи вярвания:

1. Избор между две решения: „Трябва ли да го правя или не по този начин?

2. Забиване в коловоз: засядане в едни и същи действия и поведение, които вече не носят желания резултат.

3. Безцелното витаене в облаците: мога да го направя утре, а утре никога не идва.

4. Самосаботаж: „Късметът ми си отиде.”

5. Външно въздействие: „И без това всички казват, че не мога да го направя.”

 Важно е да се идентифицира кои са ограничаващите вярвания и тогава може да се предизвикват те. Едновременно с това е добре да се поощряваме, че можем да бъдем и по-добри. Има множество подходи като например позитивните потвърждения и рефлексия; утвържденията; прерамкиране; пречупващи модели; усилващи котви; рационален анализ; разпознаване и излизане от зоната на комфорт.

Като коуч мога да подкрепям себе си и клиентите за откриване на нови убеждения: Кои са вярванията относно твоя потенциал? Какво те мотивира? Каква е отговорността ти да го постигнеш? И др.

Обстоятелствата влияят на нашите позитивни и негативни убеждения. Ние имаме изборът дали и как да се научим да реагираме. Малките деца се раждат себеобичащи се, себеуважаващи се и приемащи се. Те са щастливи и цялостни. Във всеки един от нас винаги съществува същото такова дете, което вярва, че то е неограничено и всичко му е позволено. Кога забравихме за него и поради каква причина понякога ни е толкова трудно да приемем себе си и другите като такива?

 А кой можеше да предположи, че убежденията на един тих и непретенциозен адвокат и пацифист, ще успеят да разлюлеят една огромна империя? И все пак решенията на Махатма Ганди, възгледите и вярата му в ненасилието като средство да се помогне на индийския народ да възвърне контрола над страната си, задвижи неочаквана поредица от събития.

Автор: Ива Митева-Славчева

Това есе е разработено по изискванията на Noble Manhattan и се изисква като част от студенското портфолио по учебния план за обучение за диплома за международно пракикуващ коуч.

 Библиография:

  1. Noble Manhattan, Life Coaching – Distance Learning Course, Beliefs, 2000
  2. Joseph O’Connor and Andrea Lages, Coaching with NLP, 2004
  3. Antony Robbins, Giant Steps – Small Changes to make a Big Difference: 365 Daily essons in Self-Mastery, 1994
  4. Pam Grout, E-Squared, 2013
  5. Eldon Taylor, Mind Programming, 2009
  6. onlinerechnik.com – Български тълковен речник
  7. wikipedia
Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Posts

Как успелите се справят с провала
„Не можете да решите проблем със същото ниво на мислене, което го е създало. Определението
блестящ оратор Как да произнесете страхотна реч
Ето някои техники, които споделям с моите коучинг клиенти, които искат да станат платени професионални
ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ПРЕТОВАРЕНИ В РАБОТАТА И ЖИВОТА?
burnout Тази сутрин водих телеконференция с двадесет интересни, разнообразни, самостоятелни предприемачи, консултанти и коучъри. Горещата