Като всяка непокорна дъщеря, аз допуснах грешки в невежеството и незнанието си да я обвинявам за някои тежки моменти в живота си, но сега вече знам че тя е правила най-доброто, което е можела според нея и това е безценният урок за мен.
Избрах си я, защото е от онези Жени, които винаги имат собствен стил, дори и в живота – моята мила любима майчица.
От тебе, мила мамо, научих на практика, че за човешките възможности няма ограничения, когато ги събудим!
От тебе научих да упорствам докато успея и да не се отказвам, когато целият свят, който познавам, се срива покрай мен.
От тебе научих да се изправям след всяко наглед неблагополучие.
От тебе научих да съм силна и щедра.
От тебе научих да уважавам родителите си, семейството, приятелите, обществото, земята и в същото време и себе си.
От тебе научих, че е добре да се съобразявам с другите и да им служа, а крайната цел да бъде удовлетворение за всички.
От тебе научих да съм честна, етична, грижовна.
От тебе научих как да прощавам.
От тебе научих как да се радвам от сърце и душа на живота.
От тебе научих как да подкрепям хората в щастие и в беда, дори на прага на земния път.
Обичам те мамо!
Прости ми за тревогите и сълзите в очите …
Сега съм по-богата точно защото те има!!!
Бъди все такъв вдъхновяващ пример за сила, мъдрост, любов и справедливост.
Щастие и радост и занапред да са твоите преобладаващи състояния.
Горда съм, че си избрах теб за майка!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
П.С. Преди години когато й направиха животоспасяваща операция, на втория ден след това тя вече помагаше на хората в нейната стая и когато я питах какво да и занеса, тя все казваше ” За мен нищо, но за Златка сок от ябълки, защото тя си няма никого тук … ”
През цялото време се впечатляваше от състоянието на другите, а за нея си все казваше “Аз съм добре, но тази жена има нужда от това и това …”
Ето на това мъдреците казват да се лекуваш, докато помагаш на другите.
Днес мама вече не е между живите. Ако кажа, че не ме боли още от загубата й, че не ми липсва и не страдам, ще излъжа себе си. Най-голямата лъжа е към самите нас. Обещах си да съм честна първо спрямо себе си.
С времето се научих да се справям с болката от загубата и изоставянето чрез преминаване през събитието и ситуацията до момента, в който усетя лекотата и пречистващата сила на преживяното в онзи момент. Облекчаващата сила на сълзите, прошката, благодарността и благословията на миналото и участниците, води до лекота и започване на живот на чисто. Оказва се и за потомците.
Днес мога само да добавя:
Мила мамо, приемам изборът ти да си заминеш с уважение. Благослови ме да остана тук. Благослови ме да остана с татко. Благослови ме да остана с детето ми. Благослови ме да остана със съпруга ми.
С твоята благословия оставам и продължавам твоето дело като предавам наученото от теб нататък.
С твоята благословия продължавам да живея своя живот и да извървя своя път, а не твоя.
