От дъщеря към баща
От тебе, татко мили, се научих да вярвам безотказно на идеала, който имам.
Да приемам животът такъв какъвто е без да се противопоставям на всяка цена, водена от емоционални заблуди.
Да приемам хората, но да не се подвеждам по сладките думи.
Да се вдъхновявам от природата и да съм в контакт с нея. По простичък начин , без условия и страх.
Да бъда търпелива и да извайвам детайлите.
Да сънувам на воля.
Да живея в общност.
Да мисля във форма.
Да редя в рима.
Прости ми, мили татко, за нощите безсъни, за думите изстреляни от страх и съпротива.
1 thought on “Непокорна бях, но винаги ще те приемам и обичам.”