От дъщеря към баща

От тебе, татко мили, се научих да вярвам безотказно на идеала, който имам.

Да приемам животът такъв какъвто е без да се противопоставям на всяка цена, водена от емоционални заблуди.

Да приемам хората, но да не се подвеждам по сладките думи.

Да се вдъхновявам от природата и да съм в контакт с нея. По простичък начин , без условия и страх.

Да бъда търпелива и да извайвам детайлите.

Да сънувам на воля.

Да живея в общност.

Да мисля във форма.

Да редя в рима.

Прости ми, мили татко, за нощите безсъни, за думите изстреляни от страх и съпротива.

Непокорна бях, но винаги ще те приемам и обичам.

За прошката от мама, вижте тук