Екипната работа ще става все по-важна

“Лайф коучовете искат между 30 и 80 евро на час, докато бизнес коучовете могат да печелят между 100 и 300 евро на час или повече”, казва Леда Турай, зам.-председател на Международната коучинг федерация.

Г-жо Турай, думата коучинг все по-често навлиза в езика на мениджърите, но има и не малко скептици.

В кои случаи коучингът е подходящ подход и в кои не?
Използването на коучинг техники е полезно, когато ползващият такива услуги е мотивиран да промени нещо в личния и в професионалния си живот, да се вгледа в себе си и да развива уменията си. От организационна гледна точка коучинг подходът е удачен, когато работодателят цели да направи служителите си по-активни и инициативни, да ги поощри да се развиват и да вършат качествено работата си, когато иска да насърчи културата на обучение и да се отдалечи от контролиращия, указателен стил на управление.

Вие имате поглед върху коучинг тенденциите в световен мащаб. Какви са най-честите причини, поради които се търси съдействие от коуч?
Според Глобалното проучване на потребителските нагласи на Международната коучинг федерация (МКФ) за 2014 г. сред причините, посочени от потребителите на коучинг услуги, са да подобрят индивидуалното или екипното представяне (42%); да разширят възможностите си за кариерно развитие (33%); да повишат самочувствието си (34%); да подобрят стратегиите за управление на бизнеса (29%) и да постигнат по-добър баланс работа/личен живот (27%).

Има ли разлика между темите на коучинг сесиите в САЩ и Европа например? Каква е причината за това?
Данните от проучването на МКФ за 2014 г. показват голямо разнообразие в отговорите на различните националности. Две значителни разлики, които ми направиха особено впечатление, бяха свързани с отговорите “За да разширя кариерните си възможности” и “За да подобря стратегиите за управление на бизнеса”. И двата отговора се появяваха с много по-голяма честота сред американските респонденти, отколкото сред европейците. Лично аз намирам тези числа за доста интересни и показателни за местните култури. Ако погледнем към разликите между САЩ и Европа и ги сравним със съответните организационни култури, можем да видим, че идеята за бързо кариерно развитие чрез вертикално или хоризонтално придвижване между различни работни места и позиции се очертава много ясно в САЩ.

Там е много по-лесно за работещите да прекратяват трудовите взаимоотношения, да се местят и да намират нови възможности за работа навсякъде в страната, понеже културата е еднаква и не съществуват езикови бариери. В Европа дълго време хората имаха по-скоро стабилна работа и обикновено правеха кариера в рамките на една и съща компания. Само допреди няколко години за европейците беше трудно да сменят работата си извън границите на родната страна. Сега това се променя и понятия като кариерно развитие, изграждане на запас от умения в организациите и кариерна промяна станаха много модерни, заради което започваме да чуваме все по-често да се говори за коучинг.

Има ли отрасли или нива в мениджмънта, които ползват коучинг услугите най-активно? Каква е причината за такава зависимост?
В последните ни две проучвания получихме голямо разнообразие от отговори от различните бизнес отрасли, което показва, че коучингът работи независимо от сектора. В Източна Европа се наблюдава интересен модел, при който дъщерните дружества на големите международни компании започват да използват коучинг услуги. Местните компании следват тенденциите в корпоративните централи или в западните им клонове, като прилагат подобни лидерски модели. Разбира се, другата важна променлива е финансовото състояние на компаниите.

Бих казала, че IT, фармацевтичният и финансовият сектор имат най-голяма финансова възможност да ползват външни и вътрешни коучове. Забелязваме нарастваща тенденция към създаване на коучинг култура и в производството. От друга страна, коучингът започва да навлиза и в публичния сектор, като училищата например. Добър пример за това са училищата Isikkent в Турция, където 40 учители бяха обучени и впоследствие започнаха да прилагат коучинг методи в работата си с учениците и техните родители.

На какъв принцип се ценообразуват коучинг сесиите? И как варират тарифите в различните държави?
Коучинг специалистите взимат под внимание редица фактори, когато ценообразуват услугите си, включително регионалните пазари и позицията на клиента. В МКФ не разполагаме с официална ценова листа и не регулираме ценообразуването. В Европа коучингът е регистриран като саморегулирана професия, което означава, че цените се определят от пазара на принципа на предлагането и търсенето. В Източна Европа виждам много голяма разлика в заплащането на коучинг експертите. Лайф коучовете искат между 30 и 80 евро на час, докато бизнес коучовете могат да печелят между 100 и 300 евро на час или повече. Коучинг специалистите определят цените си на базата на много променливи, като например натрупания стаж в тази сфера, акредитациите, предишен професионален опит и психологическата си зона на комфорт.

Какви критерии трябва да има предвид един мениджър, за да избере  подходящия коуч?
Тъй като коучингът е базиран на професионален тип взаимоотношения, един от критериите е т.нар. химия между мениджъра и потенциалния коуч. Що се отнася до професионализма на коуча, препоръчително е да се вземат предвид критерии като опита на коуча (натрупан стаж, активно практикуване на професията, акредитации от МКФ, брой клиенти и т.н.); типа и качеството на обучение, през което е преминал той, и настоящото му професионално развитие. Силно препоръчваме практикуващите коучове да имат редовни надзорни сесии с квалифицирани коучинг инспектори.

Как протича коучинг процесът? И как могат да бъдат измерени резултатите от него?
Първо, коучът и клиентът се срещат лице в лице или по Skype или телефон и виждат дали си пасват. След това определят измерими цели и резултати, които трябва да бъдат постигнати; същността на сътрудничеството им (психологически договор) и също така административните въпроси (цена, график, дължина на сесиите, условия за прекратяване и т.н.).

В началото на всяка сесия коучът пояснява търсения резултат от срещата и проверява дали това отговаря на общите цели. Постигането на съгласие по отношение на сесията е един от най-важните елементи на коучинга и именно това го отличава от всички останали видове разговори. Колкото по-добре клиентът и коучинг специалистът разберат какъв е реалният резултат, който искат да постигнат, толкова по-ефективна и полезна ще бъде сесията. Коучът задава въпроси, слуша активно, споделя безпристрастно наблюденията си с цел да провокира прозрения и да създаде осъзнатост у клиента, като по този начин му помогне да се доближи до целите, които си е поставил.

Професионалният коуч се фокусира както върху човека, така и върху неговия проблем. Някъде по средата на коучинг процеса, след няколко сесии, коучът и клиентът могат да направят преглед на напредъка, да потвърдят постигнатите резултати, да си извадят заключения и да въведат промени, ако е необходимо. В края на процеса се прави обобщение и обзор на постигнатото, като може да се проведе и финален обучителен разговор. Коучингът е едновременно наука и изкуство, така че макар и процесът да е валиден всеки път, в действителност не е толкова праволинеен.

Как според вас ще се промени коучингът през следващите 5+ години?
От това, което виждаме и може да се предскаже от настоящите тенденции, изглежда, че нуждата от екипен и групов коучинг ще нараства в бъдеще. За хората ще бъде все по-трудно да се справят с промените и с огромния арсенал от информация, следователно работата в екип ще бъде от съществено значение. Поради скоростта на промените екипите ще трябва да имат умението да се формират бързо и да работят ефективно от самото начало. Вярвам също, че съвсем скоро ще станем свидетели на по-широкото използване на коучинг услугите за насърчаване на смислена и въздействаща социална промяна, като например участието в инициативи за безвъзмездна помощ, както и използването на коучинга в училища и семейства.

Автор: Димитър Пижев
Източник: karieri.bg